Феномен, какъвто световната военна история не познава
Доц. доктор Петър Ненков
След пробива на съглашенските войски при Добро поле през Първата международна война, на 29 септември 1918 година в Солун се подписва помирение сред командващия войските на Македонския фронт на Антантата, военачалник Франше Д`Епре, и тричленна делегация, излъчена от българското държавно управление в състав: Симеон Радев, военачалник Иван Луков и Андрей Ляпчев.
Съгласно примирието, всички български елементи, намиращи се на запад от Скопския меридиан, стават заложници на съглашенските войски. Така, без да са победени, към 90 хиляди български воини от 1-ва пехотна Софийска дивизия, Сборната дивизия и 6-та пехотна дивизия се озовават в плен и са разоръжени.
Български полкове са разбивани, обграждани, пленявани и държани като заложници общо 14 пъти. Но нито едно от полковите флагове не попада в ръцете на врага. Всички те, до едно са избавени от български офицери и подофицери, които с риск за живота си намират метод да ги занесат до София.
Днес всички тези флагове са си на мястото в Националния военно-исторически музей: 6-ти пехотен Търновски полк, 1-ви пехотен Софийски полк, 25-и пехотен Драгомански полк, 42-ри пехотен полк, 3-ти пехотен Бдински полк, 5-и пехотен Ломски полк, 51-ви пехотен полк, 52-ри пехотен полк, 19-и пехотен Шуменски полк, 35-и пехотен Врачански полк, 36-и пехотен Козлодуйски полк, 8-и пехотен Приморски полк, 27-и пехотен Чепински полк и 9-и пехотен Пловдивски полк.
В края на войната, с цел да не попаднат бойните флагове във противников ръце, в полковете се подхващат от командирите превантивни дейности. Под звуците на марша “Кол славний ” бойните флагове са сваляни от дръжките и укривани на секрети места. Във военнопленническите лагери те са били увивани към телата, под униформите на офицери и подофицери и по този начин са ги съхранили с месеци, в очакване на комфортен момент, с цел да избягат и да пренесат полковите светини през вражеските кордони до България. Защото воините са знаели, че животът, все пак, ще надмогне гибелта, че след провалянето идва успеха.
Знаели са че опазвайки бойните си флагове, опазват достойнството на Българската войска и Отечество от оскърбление!
Знаели са, че полк, чието знаме бъде пленено, престава да бъде войскова част и се изтрива от списъчния състав на Българската войска.
Със заповед № 67/30 март 1922 година министърът на войната утвърждава учредяването на специфичен металически „ Знак за избавяне на знаме “ за тези офицери и бойци, които са избавили през Първата международна война (1915-1918 г.) бойните си флагове. За избавените флагове е учредена " Възпоменателна гривна “ с изписани на нея имената на спасителите.
Facebook
Малко известни образци на смелост и мъжество
В Балканската война (1912-1913 г.) съветският боен сътрудник Немирович-Данченко ще напише, очарован от щиковата офанзива на българските воини, следните паметни думи: " При Ескиполус щикът великолепно свърши своето. Суворовските чудо-богатири не биха направили това по-добре, а скобелевци от 1877/1878 година биха признали своите възпитаници за равни на себе си. ”
В разгара на жестокия пердах барабанчик с откъснати до китките ръце, потопен в кръв, се влачи на колене по земята, стиснал със зъби ремъка на барабана и удря ли удря в транс с чуканчетата на китките си сигнала за офанзива. Той умира благополучен, като вижда по какъв начин турците се разбягват пред шеметната офанзива на неговите приятели.
Военният доктор, майор Имуков, захвърля окървавената бяла престилка, закрива превързочния пункт, въоръжава санитарите с пушките на ранените и с извадена сабя ги повежда в офанзива.
Пада погубен знаменосецът на 7-и пехотен полк. Знамето поема редови войник Иван Цанев, само че и той е ранен. Тогава знамето е поето от полковия ковчежник, запасния подпоручик Вълчо Байчев. С вика: „ Българският боец не отстъпва. Със знамето напред за родината, юнаци! ”- той повежда бойците в офанзива.
Ударът върху турските елементи е разрушителен. Българските военнодухови оркестри засвирват " Шуми Марица окървавена " и бойният марш наелектризира воините да краен лимит. Разгаря се нечовечен ръкопашен пердах... Удряй с приклада за избитите майки и сестри през робството, мушкай с щика за петвековното тегло, бий със сапьорната лопатка за разплаканите деца. Ако щикът се счупи, хващай врага за гърлото, с цел да отмъстиш за поробените братя в Македония и Тракия.
Българските воини с дива гняв и озлобление нападат съперника. Офицерите дават заповеди за прекъсване на офанзивата, за връщане в окопите, с цел да не се дават непотребни жертви, само че никой не ги слуша. Устремът на обособени храбреци увлича напред цели роти и дружини. Няма земна мощ, която би могла да спре този плевел поток от хора.
От хиляда крачки българите се хвърлят в офанзива на нож със страшния военен зов " Ура ", разрушават турците и те побягват под паника. Леко ранените отхвърлят да изоставен бойния строй, а тежко ранените се надигат на лакти и заклеват своите приятели да бият врага без прошка.
Оцелелите турски бойци отстъпват ужасени от бойното поле. Като мощен екот на стихия над полето се носи победоносният зов на българските юнаци: „ БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРИЯ! ”
След пробива на съглашенските войски при Добро поле през Първата международна война, на 29 септември 1918 година в Солун се подписва помирение сред командващия войските на Македонския фронт на Антантата, военачалник Франше Д`Епре, и тричленна делегация, излъчена от българското държавно управление в състав: Симеон Радев, военачалник Иван Луков и Андрей Ляпчев.
Съгласно примирието, всички български елементи, намиращи се на запад от Скопския меридиан, стават заложници на съглашенските войски. Така, без да са победени, към 90 хиляди български воини от 1-ва пехотна Софийска дивизия, Сборната дивизия и 6-та пехотна дивизия се озовават в плен и са разоръжени.
Български полкове са разбивани, обграждани, пленявани и държани като заложници общо 14 пъти. Но нито едно от полковите флагове не попада в ръцете на врага. Всички те, до едно са избавени от български офицери и подофицери, които с риск за живота си намират метод да ги занесат до София.
Днес всички тези флагове са си на мястото в Националния военно-исторически музей: 6-ти пехотен Търновски полк, 1-ви пехотен Софийски полк, 25-и пехотен Драгомански полк, 42-ри пехотен полк, 3-ти пехотен Бдински полк, 5-и пехотен Ломски полк, 51-ви пехотен полк, 52-ри пехотен полк, 19-и пехотен Шуменски полк, 35-и пехотен Врачански полк, 36-и пехотен Козлодуйски полк, 8-и пехотен Приморски полк, 27-и пехотен Чепински полк и 9-и пехотен Пловдивски полк.
В края на войната, с цел да не попаднат бойните флагове във противников ръце, в полковете се подхващат от командирите превантивни дейности. Под звуците на марша “Кол славний ” бойните флагове са сваляни от дръжките и укривани на секрети места. Във военнопленническите лагери те са били увивани към телата, под униформите на офицери и подофицери и по този начин са ги съхранили с месеци, в очакване на комфортен момент, с цел да избягат и да пренесат полковите светини през вражеските кордони до България. Защото воините са знаели, че животът, все пак, ще надмогне гибелта, че след провалянето идва успеха.
Знаели са че опазвайки бойните си флагове, опазват достойнството на Българската войска и Отечество от оскърбление!
Знаели са, че полк, чието знаме бъде пленено, престава да бъде войскова част и се изтрива от списъчния състав на Българската войска.
Със заповед № 67/30 март 1922 година министърът на войната утвърждава учредяването на специфичен металически „ Знак за избавяне на знаме “ за тези офицери и бойци, които са избавили през Първата международна война (1915-1918 г.) бойните си флагове. За избавените флагове е учредена " Възпоменателна гривна “ с изписани на нея имената на спасителите.
Малко известни образци на смелост и мъжество
В Балканската война (1912-1913 г.) съветският боен сътрудник Немирович-Данченко ще напише, очарован от щиковата офанзива на българските воини, следните паметни думи: " При Ескиполус щикът великолепно свърши своето. Суворовските чудо-богатири не биха направили това по-добре, а скобелевци от 1877/1878 година биха признали своите възпитаници за равни на себе си. ”
В разгара на жестокия пердах барабанчик с откъснати до китките ръце, потопен в кръв, се влачи на колене по земята, стиснал със зъби ремъка на барабана и удря ли удря в транс с чуканчетата на китките си сигнала за офанзива. Той умира благополучен, като вижда по какъв начин турците се разбягват пред шеметната офанзива на неговите приятели.
Военният доктор, майор Имуков, захвърля окървавената бяла престилка, закрива превързочния пункт, въоръжава санитарите с пушките на ранените и с извадена сабя ги повежда в офанзива.
Пада погубен знаменосецът на 7-и пехотен полк. Знамето поема редови войник Иван Цанев, само че и той е ранен. Тогава знамето е поето от полковия ковчежник, запасния подпоручик Вълчо Байчев. С вика: „ Българският боец не отстъпва. Със знамето напред за родината, юнаци! ”- той повежда бойците в офанзива.
Ударът върху турските елементи е разрушителен. Българските военнодухови оркестри засвирват " Шуми Марица окървавена " и бойният марш наелектризира воините да краен лимит. Разгаря се нечовечен ръкопашен пердах... Удряй с приклада за избитите майки и сестри през робството, мушкай с щика за петвековното тегло, бий със сапьорната лопатка за разплаканите деца. Ако щикът се счупи, хващай врага за гърлото, с цел да отмъстиш за поробените братя в Македония и Тракия.
Българските воини с дива гняв и озлобление нападат съперника. Офицерите дават заповеди за прекъсване на офанзивата, за връщане в окопите, с цел да не се дават непотребни жертви, само че никой не ги слуша. Устремът на обособени храбреци увлича напред цели роти и дружини. Няма земна мощ, която би могла да спре този плевел поток от хора.
От хиляда крачки българите се хвърлят в офанзива на нож със страшния военен зов " Ура ", разрушават турците и те побягват под паника. Леко ранените отхвърлят да изоставен бойния строй, а тежко ранените се надигат на лакти и заклеват своите приятели да бият врага без прошка.
Оцелелите турски бойци отстъпват ужасени от бойното поле. Като мощен екот на стихия над полето се носи победоносният зов на българските юнаци: „ БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРИЯ! ”
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ